11 min reading
17.
Нежните ръце на Катя ме обхващат през гърдите. Тя се опитва да ми помогне да се изправя. За крехко момиче като нея, силата й е чудовищна. Не искам да я измъчвам. Бавно се надигам и продължавам да плача. Образът й е неясен, заради сълзите и сякаш плува във въздуха.
- Какво стана, Тони? – вика тя и крясъка ѝ е силен, дори през скафандъра.
Не намирам сили да отговоря. Устата ми е стегната на възел и сякаш съм загубил способността си да разговарям. Срамувам се, че не я посветих в нашите планове и пренебрегнах напълно. Иска ми се да я прегърна, но нещо в мен се съпротивлява и ми нашепва, че нямам право на това.
- Защо си навън? – гласът ѝ не е нито гневен, нито укоряващ. В него има само страх и голямо учудване. – къде е Божо?
Отново не отговарям, но разтръсквам глава и сълзите ми пресъхват. Бавно вдигам ръка и посочвам на Катя огромното жълто петно на повърхността на Фобос. То е започнало да се разсейва, но все още се вижда.
Тя е умно момиче. Макар и да не съм казал нищо, виждам подозре ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Благодаря на всички, които стигнахте до края, заедно с мен!