От Атанас Маринов
Всеки, който е минавал през Седона, би се възхитил от това китно градче, разположено насред нищото. Недалеч минаваха притоците на Оук Крийк.
Времето навън беше доста кофти. Прогнозите по телевизията само потвърждаваха по-нататъшното му влошаване. Някъде далеч се движеха сиви облаци, които се издигаха заплашително и просто можеше да стане твърде опасно да се ходи по улиците, дори и с чадър. Очакваха се силни превалявания с градушка. Минувачите бързаха да се приберат у дома. Такова време не беше никак обичайно за климата на щата.
Заседателната зала на съда в Седона беше притихнала, но от време-навреме се долавяше тихо жужене на комари – истински бич за местното население.
Всички знаеха, че той е невинен. Дори процесът беше доста скалъпен. Не му предоставиха право на служебен защитник. Съдията се беше върнал от командировка и сега просто спазваше всички формалности по делото и не си даваше много зор да вникне в детайлите. След като изслуша ответника, назначи експертиза. ...