"Хубаво е! Имам и кислород за около петнайсе минути. Хм, не е зле. А можеше да изгоря като факла в тая капсула. Ама че грозно изглежда, купчина непотребно желязо на повърхността на Луната! Нашенска им работа, казвах им, че тоя датчик не става. Не е изчислен да работи при тия ниски температури. Ама те, не та не! Как няма да стане, нали е направен в БАН. Това да не е някой китайски боклук.
Е, сега поне аз съм сигурен, че съм прав. Датчика не издържа и сега се разхождам сам по лунната повърхност с кислород за около петнадесет минути.
Хоп, вече са тринадесет. Поне радио модула да беше оцелял та да им се обадя на онези всезнайковци от контролния център и да им кажа едно Конграджулейшънс глупаци. Датчика ви не издържа и четвърт обиколка около Луната. Диванета нейдни! И сега на красивата лунна повърхност седи грозна купчина желязо с надпис Мейд ин Булгария.
Няма никой, сам съм. Не, че на земята не бях сам. Оная парясница, жена ми сигурно и не знае, че нейния Пешо влачи лъскавия си скафандър с ...