Слезе той от самолета и се запъти към изхода на летището. Бе се подсигурил със едно вълшебно устройство на новия свят наречено MP3 плейър и чифт остъргващи слуха слушалки. Олюляваше се леко от предишните вечери на тежък алкохол. Колелцата на куфара му, формата на които бе заприличала на десният преден колесник на каруца оседлана от закръглена ромка, издаваха непоносим драскащ звук който събираше вниманието на чужденците. Човека спря и се опита да си спомни остарелите си със дни деяния.
- За какво ми идваш пак пиян бе, грездей миризлив! Нали знаеш, че те взимам да работиш при мен, единствено защото баща ти ме помоли. Той се опитва да ти помогне, а ти заравяш всичко в затъналата купчина кереч, която наричаш свой живот! Стига си се разлагал по кръчмите, ами работи!
- Е какво да напра'я? Тя ме напусна заради н'екав си богат идиот със лъскава кола и голяма къща. Т'ва ч'неможе да види оная си работа от пълната му със сланина торба е друг вапрос.
- Еххххх... Жал ми е за дъртия Тодор. Хубаво. ...