~~ Клоунът винаги е тъжен ~~
Няма билети за представлението вече. Завесите - спуснати. Акробатите -и те се прибраха. Циркът затвори.
Клоунът уморен е от хорският смях. Оставете го да си почива...
Няма сили за усмивки, сълзи'. Дори и да не са на сила.
Истински бяха, той се раздаде. И предишният път също бяхте, нали?
Не ви ли стигна? Спрете. Горкият страшно е сам!
А него пита ли го днес някой, в тъмното, без маска как тихо тъжи...
Очаквате още? От днес- билети на касата няма.
Премести се циркът. А клоунът злочест- поплака, натъжи се, пък събра си багажа... Съдбата му така е отредила. Той знае- трябва да е силен. Какво от това? Все пак никой не знае. А и никой не пита.
Фалшив е винаги сценария. Фалшив е също и артиста.
Фалшива усмивка, фалшив макиаж. Нали точно това цялата публика иска...Беше някога истински, но в тъмното сеща се - как някой от публиката веднъж нагло се изкиска- В лицето на клоуна. Къде ли сгреши?
-Реши, че хората са му близки. Нали 'близки' означава 'души' ? ...