Експресният вапорето № 82 се приближи до спирка „Валаресо” на площад „Сан Марко” и застана плътно до кея. В този ранен час на деня водният бус беше почти празен и Лука можеше спокойно да се любува на прекрасната утринна гледка по Канале Гранде, без да бъде смущаван от многобройните туристи, които след два часа щяха да плъзнат из целия град. Лука слезе на брега, с удоволствие вдиша от свежия въздух и без да бърза се отправи към двете колони. По-малката част от площада или пиацета „Сан Марко”, която се простираше зад колоните, бе тиха и безлюдна. Гълъбите спокойно се разхождаха по нея в търсене на храна. Уредникът закрачи бавно напред, насочи се към кулата на камбанарията, заобиколи я откъм изпъстрената с арки сграда на новата Прокурация и спря пред безлюдните маси на кафе „Флориан”, изнесени на площада. Погледна часовника си, до уречената среща оставаха само 2 минути. Непознатият трябваше да се появи всеки момент. Лука постави кожената чанта на една от масите и загледа малцината минувач ...