,,Книгата разкрива истини, които
действителността прикрива’’ – Джезамин Уест
Книгата е магия, създадена от опитната ръка на възрастен магьосник. Крие се в една привидно малка, но всъщност толкова голяма обвивка със сърце. Под твърдите и́ корици циркулира нещо с огромен смисъл – цял свят, който ни променя.
Тя е диамант, който малко хора могат да докоснат. Всеки има желание да застане пред блясъка му, но не всеки разбира смисъла на борбата си и вижда онова, което е невидимо за очите. Не всеки е готов да нагази в дълбоките потоци на истината, която има много лица.
Това хартиено тяло събира в себе си онази житейска мъдрост, която трябва да усетим поне веднъж в живота си. Приела ролята на отзивчив приятел, книгата ни разкрива много неща, без да се страхува по какъв начин ще реаргираме. Говори с напълно разбираем човешки глас, но малко са хората, чийто слух го възприема.
Богатството невинаги се крие в това да имаш бижута, скъпи коли и още куп материални неща. То е нещо малко, носещо голяма сила. Но веднъж получиш ли го, става част от теб.
Кристофър Паолини е казал: ,,Книгите са като огледала – в тях виждаш това, което ти самият носиш в себе си’’. Какви истини намирам в тaзи магия? Какво виждам в огледалото? Нека ти отговоря.
Израснах в мъглива среда, в която мечтите бяха роби на мода, изразяваща се в пушене на цигари и пиене на алкохол. Съжалявам, че отговорът ми започва толкова твърдо и категорично, но това е грозното лице на моята истина. Жестока и непредсказуема, тя даде старт на полета ми към огромния космос на живота.
Отначало бях нищо. Просто едно нищо. Приличах на новородено сред глутница вълци, което трябваше да оцелее в трудната битка. Пред мен се изправяше зловещ път за изминаване, но бях зареден с достатъчно вяра, за да му се опълча.
Започнах да се боря – срещу хора, срещу обстоятелства, срещу живот. Те, хората, са нещо ,,голямо’’ – готови са да направят всичко възможно, за да ти попречат, но не и да помогнат. Извличат ползите от теб и те забравят. Все едно никога не си съществувал. Не ти звучи добре, нали?!
Трябваше да намеря собственото си Аз на фона на общата духовна сивота. Трябваше да се издигна над всички и да си проправя обратен път към намиращата се далеч светлина.
Когато се намирах в най- трудния етап от борбата си. Когато се лутах. Когато копнеех да откривам все по- нови неща, но не успявах в опитите си, се появи моето спасение – книгата. Озари ме с магичните си лъчи на промяната, отваряйки очите ми за същността на реалността.
Претопих се между действия, думи и характери, за да се преродя в най- добрия си вариант. Нещата започнаха да ми се изясняват. Оковите и маските паднаха, разкривайки нещо нелицеприятно.
Придобих невидима сила, оказваща отпор на тези, които ме дърпаха към тъмната дупка на обезличаването. Бях способен да направя душевна дисекция на човек при първата ни среща – сякаш бях създание от друга планета.
Това хартиено тяло ми дава чувство за спокойствие и уравновесеност.
Когато аз съм магьосникът, а то диша в ръцете ми, летя с невидими криле към собствения си свят, разгръщайки поредната страница. Запознавам се с тъгата, с любовта, с щастието. Озовавам се на място, в което думите стават портрети на чувства, а чувствата стават портрети на думи.
Наблюдавам тъжни, весели, мрачни и сияещи персони. Всички се сблъскват с жестокото лице на живота, дебнещ ги като чудовище зад тъмен ъгъл. Направят ли една грешна стъпка, попадат в лапите му и от тях остава само спомен, изразяващ се в няколко хубави изречения.
Книгата ми дава свобода – да чувствам, да искам, да избирам и намирам. Усмихвам се с утрото, плача със залеза. Падам! Ставам! Продължавам! Боря се! Успявам! От нея научих, че невъзможни неща не съществуват.
Докоснах се до тази магия и станах Човек. Преминах трънливия път, за да победя. Но смисълът на всичко – великият смисъл – ми даде нещо, което ще ми остане за цял живот. Нещо, криещо се в твърди корици и безброй страници. Нещо, което никога не бих изгубил. Звучи толкова просто, нали?
© Димитър Драганов All rights reserved.