- Мръсница! - изкрещях гневно в лицето ù, а тя ме гледаше безизразно, спокойно и безразлично. - Защо си дошла? Какво по дяволите правиш тук? Не си спомням да съм те викала или канила. - Пиянските брътвежи излизаха накъсано и хаотично от устата ми като порой от бесни, заблудени куршуми, объркали целта. Тя продължаваше да стои непоколебима и величествена в бялата си рокля. Като се замисля, изглежда безумно красива. Може би затова е толкова убедена и решителна - помислих си замаяна от многото изпито уиски. Преди да се усетя, палех поредната си цигара, издишвайки грубо дима в безупречното ù лице.
- За коя се мислиш, та се появяваш без предупреждение тук с прелестната си визия, изящното си тяло и съвършеното си лице?
Нито дума, нито една малка сричка в отговор. Само се приближи към светлината и ме погледна с изпепеляващите си очи. Тогава видях нещо, което до този момент не бях забелязала, имаше хиляди белези по себе си, най-различни по форма, вид и размери.
- Какво е това? Кой ти го причини ...