Слънцето се намъкна в стаята на пръсти и загъделичка босите стъпала на спящия. Младият мъж блажено се усмихна, докато звънът от будилника не разбуди, лежащата по ъглите на стаята, тишина. Там нахлу сподавената глъчка от прелитащите автомобили, от вечно каращите се помежду си минувачи и шофьори.
Дариян отвори очи и погледна объркано към пакета, който лежеше на масичката до леглото му. Да! Беше го забравил, а трябваше да го остави още вчера на посочения адрес. Протегна ръка към пакета и го придърпа към себе си. Зачете се в разкривените букви по жълтеникавата хартия: „Само една светлина озарява душата..."
- Що за глупост е това? - мислено изрече Дариян и се заоблича.
Набързо изхвръкна от вкъщи, а пакетът остана да лежи самотен на масичката и само слънцето любопитно го следеше с очи.
Дариян живееше сам в малък апартамент, близо до училището, в което учеше. Помагаше след часовете в една куриерска фирма. Скоро щеше да напусне училище и да приеме като свое бъдеще неизвестността...
Поздрави ня ...