5323 г. след края на Войната на боговете,
Крепостта Мурдюн, Република Мумурия, планетата Шир/Геникшля
Делеара развеждаше Базил из библиотеката на крепостта Мурдюн. Този град се намираше върху непревземаемо плато на източната граница на Мумурия с държавата Земела, която беше на нашите. А нашите бяха раса от човекоподобни същества, в повечето случаи с около 5-10 сантиметра по-ниски от човеците. Техният живот продължаваше 190-200 години. Кожата им обикновено беше светло синя или лилава, а „бялото“ на очите им беше черно. За сметка на това зениците им бяха шарени. С възрастта техните глави, носове и уши се удължаваха. Но не и тези на Базил. Той беше малко по-особен. Беше трудно да се отличи от човеците. Особено неговата бяла кожа, която беше мека почти колкото на човек. Ако не носеше обичайната за нашите зейра (с други думи ямурлук) повечето човеци биха го взели за свой земляк.
А неговата спътничка беше човек. Човек от една от мумурските държави. Някога маймуноподобните мумури били господа ...