Aug 27, 2005, 2:40 PM

КОДИ 

  Prose
1748 0 0
6 min reading
Колата изръмжа тихо,изхълца за последен път и притихна.Стамондра го погледна плахо.Съмняваше се, че найстина иска да се усамотят тук.Зашо ъобще трябваше да хваща тази недорасла идея, нима спокойствието можеше да се открие в съживтелство стс страха?
- Отпусни се - Рес небрежно прекара палец по пръстите й - Отпусни се!
"Де да можех..."
Стамондра знаеше какво я тревожи.Шестте месеца брачен живот се оказаха достатъчни да разбере, че Рейсиимърк бе спотайвал /как ли?/ някои свои странности през всичкото време, докато приказката беше на етап: "опознай, за да обикнеш".Сега...
"...Сега си отваряй очите, за да нямаш неприятости!"
Той заобиколи колата, отвори дясната врата и търпеливо помогна на жената да излезе.Кучето, усетило струята свеж въздух, се изправи на задната седалка, протегна се, реши, че всичко е наред и с....
"бау!"
...с готовност изскочи начън.
Минаваше десет, когато вятърът духна и последната слънчева светлина.Небето тъмнееше бързо, купища розови облаци изстиваха, потопени в нежно ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??