Объркан.
Побъркан.
Луд.
Какво стана?!

Не знам,представа нямам аз.
Без нищо,нито предупреждение,нямаше шум,освен звука от танцуващите клавиши,на лаптопа.
Те изразяваха нещо,нещо магично,нереално,
никой не би повярвал,дори за мен е непосилно,пък камо ли някой..Нормален.
Вълшебно,не искам да вярвам в това.Отказвам.
Нямам сили да не дам всичко,дори това което нямам.
Отказвам,най-упорито,
не бе сън,нито илюзия,нито бе оазиз в пустиня.
Грешка?Дума да не става,тази дума искам да изтрия.
А за спомена?

Вече е спомен,спря преди минута.
Да можеше да няма такъв момент в тази,вълшебна нощ.
Бях забравил какво е да чувстваш се жив.
Ритъма,темпера дори на гласа,мисълта,всичко избухна,
Не знам как да опиша,не знам как да обясня.
Някога.усещал ли си как душата ти,с друга душа-става едно?!
Знаеш ли какво е усещането-сърцето ти с нейното да се лекуват  взаимно?
Имаш ли представа какво е да трепериш,
да не мислиш?!Не знаейки какво става?
Усещал ли душата да лети с с тази на фея в синхрон,като тангото(на любовта),
но душевно,мисълта да блокира,но клавиатура да не спира дума след дума?

Това е...Отговор няма,не съм учил за подобни неща,
в училищ,или университета няма предмет "сърце и дъша",
и да имаше,пак не биха ми отговорили на нищо,от това...
Как е възможно?
Появяваш се в живота на някого,усмивка и просто "Здравей",
Изчзнал е без следаза стария "аз".
Заместин няма,Започни от 0 да градиш...
Но как,защо,как го направи,защо го направи?!
Моля,продължи!
За нищо на света не бих си позволил да спра.





Ами ти,Фея?

Какво те спира? Не бягай.
Защо затваряш се и искаш всичката болка,не ти я давам!
Не може!Поне нещо ми остава.
Върви си при него.
С какво и защо не си себе си?
Заблуда!
Знаеш как да си щастлива.
Комфортната зона? Там най бързо се минава живота.
Тези като теб....
Няма ги,малко са,кога пак си имала подобно удовлетворение?
Истинско?Същото?Да преобразува всичо което си?
Наистина ли?
Монолог водя,но ще го видиш.



Знаехме че ако влезем,няма връщане.
Имаше ли ти нужда от тази промяна?
Аз мечтая за теб,от както ме има.
Откъде дойде?
Как се продължава живота след подобен момент?!
Който остава в самата история,страха напира само за мисълта:
Нуждая се от теб сега!
Ох.Каква главоблъсканица!
Ти каза :"Това ще е грешка,Наранени ще има".
Не мога да си обясня?
Пазиш някого и не позволяваш на други двама да бъдат,,
Приказка?Илюзия?Само не ми казвай  че си голяма и не вярваш в това.
Ти си(не думата с В,колкото и да искам да подразниш и леко ядосаш,)
Магьосница,или по скоро Фея.
От от онези които скачат в дълбокото.
Имат силата на сирена да хипнотизират.
Но не в гласа,ти си неповторима в писането,съчетаването и оформянето на текста.
Аз нямам никакъв шанс.
Първокласник срещу магистър.
Искам и аз да я видя...
Вълшебница,идва-омайва,омагьосва те.
До последния милиметър.
До най-дълбокото място на душата ти.
До такива места за които не подозирах че има
омагьосва и събужда,това което мислех че вече го няма,просто магия.

Дойде с аромат на ванилия.
В коледно утро у дом,мечта,
ле-ле,всичко истина ли беше,
или илюзия,за опиумни вещества  дума не може да става,
за мен това беше.
Мамка му,мразя това време!
Искам го пак.Аз,и ти.Тези като теб се крадат!От такива които не знаят как да обичат.
Идваш,объркваш живота на някого и се махаш?
Не може!
Не бих си простил ако пусна те!
Ти би ли могла ?
Всеки по пътя си и просто благодаря?!
Благодаря на живота че ми позволи да те срещна.
Ти.Фея,не бих могъл да те спра.


Обеща ми кафе,помниш нали?Без захар.
Много да горчи,двойно,и мляко да няма,силно аз искам.
И за теб такова нали?
Чисто да бъде и нека бъдат 2.

Не тръгвай,остани,Прекалено бързо.
До мен да си.
Друго нищо не искам.
Нужда аз нямам.
Ти вярваш ли?
А усещаш ли?
Усмели се,да си щастлива.
Фея.
Толкова прекрасна Мечта:
вълшебна.чиста и по истинска.
Спирам,до тук.




(ще продължиш ли историята,Фея..вълшебна??)