Здравейте.
Днес се събудих с надеждата да намеря сама за себе си един отговор. Отговор, който търся доста отдавна. Отговор, който все не успявам да намеря. Може би и затова реших да публикувам този текст тук, за да чуя и Вашето мнение. А ето и с какво си блъскам главата във времето, преди да се унеса, за да се пренеса в рая на сънищата...
Това, което споделям с любимата си химикалка и на белия лист, и това, което може би и Вие правите често, е това, което касае нас - хората, живеещи в напрегнатата ни и ставаща все по-напрегната страна. Кога статистиката ни ще започне да отбелязва спад в изоставените деца в домовете за деца, лишени от родителска грижа. Кога най-после ще намалеят майките, които просто "изхвърлят" децата си, просто ей така. Кога ще се научат, че това е грях. И не е толкоз лесно решение...
Нали децата са нашето бъдеще. Нали те са тези, които чакаме цял живот. Нали има много семейства със здравословни проблеми, които водят до безплодие. Нали децата са тези, за които би трябвало да водим борбата с живота. Борба, свързана с лишения, свързана с корупция, свързана с куп негативни неща, които ни предлага страната, в която живеем и животът като цяло.
Според мен трябва да има строг закон върху майките, лишили децата си от родителска грижа. А може би аз не знам и наистина има такъв? Но кога ли ще престане да има подобни учреждения като домовете за деца?
© Ребека Иванова All rights reserved.