Та Хефес забързал към морския бряг. Островът на блажените русалки било любимото място на младите дъщери на Нептун и той се надявал да зърне някоя от тях.
- Морско конче,
Красиво вихрогонче.
На брега ела,
Твоят любим те зове! -
запял с нежен глас той.
Тутакси от морските дълбини изплувало Морско конче. Наричали я така, защото тя била третата щерка на Посейдон и била много глезена. Вместо да плува, тя яздела едно морско конче и никога не се разделяла с него, дори и за минута. На брега стоял необикновено красив бог със забулено лиùце. Русалката се влюбила на секундата в него и заповявала на морското конче да я отведе до брега.
- Кой си ти? - попитала го дъщерята на Посейдон. - Почакай! - възкликнала тя. - Аз те познавам. Ти си красивият Аполон! - Дай ми целувчица! - Преди Хефес да я спре, тя отметнала назад воала му. Тюрбанът от главата му паднал и се разкрили острите кози рогца.
- А, рогат козел! - изпищяла русалката и отстъпила назад. Богът-ковач бил повече изплашен от нея и побягнал оп ...