Когато бях човек.
(Или последните приключения на Чико Чиков)
Днес времето е мъгливо. Небето е тежко, като замръзнал асфалт на недовършена магистрала. Вятърът духа като румънска циганка на Дунав мост. По улиците киша и изровени тротоари. Плочите са изпочупени от години и никой не го е еня. При всяко преминаване на кола, чакащите на спирката са обливани от струи лепкава кал. Но те чакат стоически от години. Свикнали са. Около автобусната спирка има камари боклуци. Един луд системно изпразва кошчетата в краката на чакащите пътници. Но те не реагират. Чакат. Свикнали са.
На спирката има четири будки за вестници. Защо четири се питат чакащите. Никой не им отговаря. Сред чакащите на трамвайната спирка има и пет контрольорки от Градския транспорт. Те пушат и пият кафе на спирката. Идва трамваят, контрольорките хвърлят празните пластмасови чаши и фасовете на земята и се качват в мотрисата. Ще проверяват и санкционират нередовните пътници. А тях кой ще ги проверява и наказва? Не се знае. Чакащи ...