Влюби се. Неочаквано. Силно. Дори не знаеше дали иска. Но любовта никога не пита. Идва... Не! Нахлува в деня ни, обърква сънищата ни, мислите и чувствата се сливат... Понякога опустошителна, понякога обвита в дим...
Влюби се! Не знаеше какво се случва. Беше объркан, дори изплашен. Преди да затвори очи за сън, виждаше НЕЯ! Денят му започваше с нейните очи! Облаците наподобяваха устните ù - сочни и невинни. Косите ù... Как искаше на тези коси да заспива, да ги целува – уханни, разпилени и меко копринени... Пееше ù... Милваше я... Искаше... Мечтаеше...
Колко време живееше нейните мигове?! Колко време нейните дихания го държаха жив?! А сега?! Всичко свърши! Тази любов, която го милваше като лек полъх, сега го опустоши. Вече не усещаше дъха ù! Миговете ù бяха на друг! Сърцето беше замряло в очакване. Дали ще се върне? Очите потъмняха и вече не можеха да виждат облаците. Там вече не бяха нейните устни... Той вече дишаше, но не усещаше живота. Гледаше, но не виждаше!
Ако си беше отишла от тоз ...