Господи, колко си хубава, когато се обичаме!
Бистри, планински езера съзирам в очите ти.
Голи, стръмни, върхове - гърдите шептят за изкачване.
Гъсти, екваториални гори, косите - лиани са въжета за сплитане.
Аз, номад в пустиня, жадувам да стигна до карибските плажове на бедрата ти.
Открил своя оазис, на колене притиснат от мусоните на нашата Любов, с наслаждение отпивам от живата вода на извора ни.
Отнесени от страстра потъваме в плаващите пясъци на карибския ни мираж!
Господи, колко си хубава когато се обичаме... Любов!