Господи, колко си хубава, когато се развихриш в кухнята. Обичам да те наблюдавам как облечена в синята ми тениска по беззащитни бедра и боси крачета, като древна шаманка под звуците на любимата ни мелодия, приготвяш омайно биле. Обожавам как сладко облизваш нежни пръстчета, зареждаш ги с вибрацията на Любов и приготвяйки благославяш храната. Обожавам да наблюдавам как гладките ти бедра, като голи незащитени от лавини планински върхове, ме зоват да ги покрия с ласките на палещите ми длани. Обожавам люлеещия се ръб на тениската като хоризонт - вълна как ме вика да се потопя под синята атмосфера и като космонавт - изпитател на първа мисия да се отдам във вакуума на космическата ти същност. Обожавам опиянен от безтегловността на нашата Вселена, бавно с устни по Млечния път да тръгна на своето космическо пътешествие. Акумулирал Енергията на Любовта и мъжкото ми пожелаване, придобивам плазмената същност на галактически изследовател и смело се отдавам на бурните ти планети... Господи колко си ...