Sep 1, 2019, 1:58 PM

Когато ти се лепне вирусът „Пи” 

  Prose » Narratives
1109 6 19
5 min reading
Народ. Лъснати до блясък, подстригани, с пусната или вързана коса, главите се мяркат из живото множество, сякаш някой натиска клавишите на саксофон. И звуци. Звуци, като от сто духови оркестъра, позиционирани в един момент и на едно място, но всеки с различна партитура за изпълнение. Цветове. В разноцветни нюанси, като на международна среща в централата на НАТО се веят разнородни по стил, цвят и размер облекла, разпилени по-малки или големи маси. И сред цялата тази феерия, като на представление на „Болшой театър” с милион зрители, всеки иска да изтанцува своята част и да вземе най-доброто от платежоспособните зрители-клиенти.
Ето това е да си на един от най-големите областни пазари за Южна България и то по времето на пиковите дни, преди началото на учебната година. И макар есента да е прекрачила прага, то е запазила горещите целувки на лятото. Топло е и задушно в една такава навалица. Иска ти се пространство и чист въздух. В ума ти изникват странни сравнения… Имаш чувството, че си затв ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© И.К. All rights reserved.

Random works
: ??:??