Когато ти се лепне вирусът „Пи”
Народ. Лъснати до блясък, подстригани, с пусната или вързана коса, главите се мяркат из живото множество, сякаш някой натиска клавишите на саксофон. И звуци. Звуци, като от сто духови оркестъра, позиционирани в един момент и на едно място, но всеки с различна партитура за изпълнение. Цветове. В разноцветни нюанси, като на международна среща в централата на НАТО се веят разнородни по стил, цвят и размер облекла, разпилени по-малки или големи маси. И сред цялата тази феерия, като на представление на „Болшой театър” с милион зрители, всеки иска да изтанцува своята част и да вземе най-доброто от платежоспособните зрители-клиенти.
Ето това е да си на един от най-големите областни пазари за Южна България и то по времето на пиковите дни, преди началото на учебната година. И макар есента да е прекрачила прага, то е запазила горещите целувки на лятото. Топло е и задушно в една такава навалица. Иска ти се пространство и чист въздух. В ума ти изникват странни сравнения… Имаш чувството, че си затворен в един парфюмериен цех и те пръскат с огромни пръскачки, напълнени до горе с екстракт от различни по вид аромати. Общо взето, чак ти се повръща от натиск, звуци и миризми, а и цветовото насищане ти идва свръх силите. Но…когато си с приятел или близък и си обещал, се налага да се гмурнеш в това живо море и да се заредиш с търпение, като за поне сто години. Особено, ако приятелката ти е от тези, които имат високо изискване към това, кое как им стои и дали им отива.
Та, след три часа обикаляне, все още нищо не си харесваше, както трябва. Разбира се, все и се случваше да си „лайкне” нещо, което не е сглобено и съшито, така, както трябва. Понякога пето качество плат, внос от Турция, се представяше за първо качество изделие, от което само етикета си беше оригинал. Да не говорим за кривите шевове, за видимото „ накъсване”, когато иглата е била претъпена, а и изкривените, като змиорки покривни тегели.
– Не, Ани! Абсурд! Погледни покривната как е минала тук на криво. – възмутена и вторачена в абсурдно криволичещият тегел, казах на приятелката си. Тя, разбира се, беше заета да се „фръцка” пред поставеното на земята огледало от търговеца. Мушне, дългите си, тънки пръстчета с големи и разноцветни маникюри в задните джобчета и си прави муцунки. Личи си, че това, което мери страшно и харесва.
– Стига, че ми писна! – обръща се изведнъж тя към мен. – Вие с Вили страдате и двете от вирус „Пи”. Аман от Вас!
И като каза това, махна пренебрежително с ръка и ми обърна гръб, за да се кипри пред огледалото.
– Стоят ми готино. Хубави са! Чувствам се комфортно в тях и прилягат чудесно на тънкото ми кръстче. Значи, купуваме ги!
– Но…- опитах се да противореча.
– Отърви се от вирус „Пи”, че на Вила, все и се виждат кривини в прическата ми, а на теб, кривини в дрехите, които си купувам!
– Какъв вирус бе? – възмутено я оглеждам, докато се опитвам да реша, дали мозъка и не се е сгорещил от времето или не се е смахнала от миризмите и задуха, като при онази реклама : „ Когато си гладен, не си себе си…”.
– И двете страдате от професионално изкривяване. Аз си му казвам съкратено вирус „Пи”. Тя е фризьорка, а ти окачествяваш текстилни изделия. Нормално е, ала в работната ви среда. Излезте от порочния кръг най-после, че направо досаждате!
Е, какво да отвърнеш на това? Да, има какво, но ако си решил да се скараш с една от най-добрите си приятелки. И ако успееш да потушиш надигналото се в теб чувство на тежест и вина, можеш да обмислиш казаното и да осъзнаеш, че има много правота в думите и.
Мислиш и гледаш. Оглеждаш се и някак си разбираш по лицата на останалите за радостта от това, че си купуват нещо ново, което им отива и което наистина силно искат. И, когато сърцето ти е обладано от такова чувство, на кого му пука за дребни кривини и нередности? И ти става гузно. Оглеждам приятелката си. Стройна, хубавка и, честно, дънките и стоят страшно готино. Секси е. Не си кривя душата за такива неща. И е права. Май наистина човек трудно избягва професионалната си ангажираност в личната си действителност. И, когато осъзнаеш такова нещо, ти става едно хубаво на душата, леко на сърцето и много, ама много ти е радостно, защото лицето на приятелката ти сияе, а това е трудно достижимо в съвремието ни. И едно щастие те обзема, че ти се иска да щурееш и да се радваш от сърце, забравил за дребнавостите на „точното си професионално око”, което свикнало да следи нередностите, го е превърнало в ежеминутен навик. А животът е парченца от различни платна. Всяко едно поотделно не винаги е ценно за всеки, но сглобени в едно са красива структура от многоцветие и аромати за човешките душа, сърце и ум.
– Давай, да ги купуваме тези дънки! – казах на приятелката си. – Няма да те лъжа! Готина си в тях и определено „хващаш окото”!
А тя се разсмя, прегърна ме и с радост плати за онова, което цялото и същество беше възприело вече като лично нейно си притежание.
© И.К. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря,Елка. Приятно е да знам,че дори този вид истории, които аз лично не обичам да пиша, но понякога си избутват място, са докоснали с нещо читателя. Благодаря ти за отделеното време!
-
Важното е да се чувстваме щастливи и готини в дрехите! Поздравления, Лиа!
-
Благодаря ви, Светослав, Силве,Костадин и Катя! Нестихваща муза Ви желая и все така да ни радвате и вие с някой и друг ред за четене.
Ценя времето Ви и усмихната седмица на всички! -
Лиа, много леко и приятно разказче си написала. Направо ми се прииска да се впусна в харчене по магазините, за да се разсея от моето вирусче Пи. Поздрави!
-
Много обичам такива пазари,навремето и аз бях прихванал от Пи-то ама сега по се въртя около скара-бирата,за имунизация де.Поздрав Лиа и усмихната седмица.
-
Много е готино, Илиянка - цветно и ароматизирано, пренесе ме и мен там. Поздравления!
-
Повечето страдаме от вируса ПИ. Въпросът е до колко той е превзел реципиентът, защото на моменти може да бъде доста досаден. Поздравления за разказа и успешна седмица!😀
-
Много, важно колко е криволичещ един тегел, когато цялостната картинка те кара да си покажеш зъбите, като на харизан кон и да ти подскачат от радост карантиите.
Красимира, благодаря ти за усмивката, за прочита и за положителният коментар! -
Криволичещият тигел е прав тигел, който е кривнал от правия път, но пък е много щастлив с новия си обожател
-
Мариела, напиши идеята, а ще видим какви герои ще се родят. Повечето знаят,че не пиша "поръчково" , а от душа и сърце. Та, каквото излезе. Но, фактически познавам добрият житейски край от различни страни, независимо от трудностите на всеки му се случва и нещо хубаво, стига да може да го оцени. И аз се надявам,че героите ще са с такава съдба, която и ти искаш.
Пепи, права си, Душата! Добре,че не може да се видим отстрани. И за СПАН- а си права, само където алкохола е " сто грама по сто "май.... му на всичкото". Да е весело, пък каквото и да е, днес ще ядем корички, а утре средички. Кой знае, за другият ден може и топли козунаци... -
😅! вирусът ПИ!
кой от вируса ПИ, кой от вируса ЕИ (Емоционално Изкривяване) - всички сме болни от нещо, добре, че не винаги можем да се видим отстрани! 😅!
Всичко идвало от СПАН-а (Синдром на Придобитата Алкохолна Недостатъчност)
-
Но само ми обещай да завърши хубаво като в предните и любовта да се сбъдне. Моля! Като се кача и седна пред лаптопа ще ти я напиша и изпратя.
-
Мариела, аз съм много земен човек и страшно щура личност... А това води до голяма любов към вдъхновяващи, различни и развиващи ума ми неща. Винаги съм отворена за идеи, друг е въпросът дали и колко някоя история ще стане фантастика или не. По принцип не си поставям граници и чета всичко, както и харесвам много неща, но си имам и неотклонни принципи. Та, всичкото, което изписах горе е всъщност, че винаги съм отворена за предложения, но не обещавам, каква история ще стане. А и кога ще стане и дали ще ти хареса. Дори аз самата,често се изненадвам от някой развой при моите си идеи, но пак си ги пиша. Не за друго ми, просто, защото така са се родили. Та, заповядай!
-
Лиа, много бих искала да ти подаря една моя идея, която ми хрумна и е много подходяща за фантасти или фентъзи- знам, че обичаш да пишеш такива и се спряваш превъзходно, както и във всичко друго разбира се. Ако проявиш интерес ще се опитам да формолирам идеята си, но ще ти я пратя по емейл. ❤
-
Съжалявам за заблуждението миd Независимо от това, че е героиня и аз съм уж жена, но определено бих се изнервила. Е, не всички жени са еднакви, както и не всички мъже...
-
Благодаря за уважението да оцените и прочетете! Мислител, всеки е страдал малко или много и никой не е застрахован,че няма да го повтори. Дано само по- бързо се усетим, че да се излекуваме.
Емил, благодаря ти! Еми...Не знам, за гинеколозите...Днес четох един виц, ставаше въпрос за професия чистачка,ала нали все бършат мръсното... Та,кой знае, как ще е при този вид ПИ.
Мариела, благодаря че прочетохте. Героини са.
Поздрави! -
Не му завиждам на героя, толкова моткане за един парцал- направо изнервящо...
-
Да, доста често срещано изкривяване е това. Аз също съм доста податлив на това явление- ПИ. Но се чувствам щастливец, че не съм избрал да бъда гинеколог.😀
Поздравления за разказа! 😊 -
Този вирус и мен ме е лепнал, ще си призная (без бой) :"
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
