Беше дете като всички останали. Единствено майка ù интуитивно усещаше, че има нещо по-особено в нея, но го осъзна чак когато малката проходи. Беше жизнена и будна, докато правеше първите си несигурни стъпки често се случваше да падне и да се удари, но така и не я видяха да заплаче. Първоначално майка ù отдаваше това на лъчезарната природа на детето, както и на това, че съвсем леко изкара детските болести, характерни за тази възраст. Здраво момиченце беше, заспиваше с усмивка и пак така се будеше, а когато искаше да ù обърнат внимание, издаваше смешни гукащи звуци на своя си бебешки език. Дори когато капризничеше и беше недоволна, не отстояваше своето с плач, както повечето малки деца. Просто се затваряше в себе си като цветче, което свива листенцата си в очакване на гальовната слънчева ласка.
Приятелите и близките на семейството намираха това за истинска божия благодат, тъй като при тях проблемът с децата беше по-скоро противоположния. Но въпреки това родителите започнаха да се тревожа ...