Из Модерни приказки
В един малък, закътан офис на Земята, без прозорци и без слънчеви лъчи, работеше Времето. Стаичката му беше пълна с всякакви часовници – за ръка, за бюро или за стена… на батерии, механични, пясъчни или електронни… със стрелки или без стрелки… с кукувици, с махало или без… Имаше часовници, които показваха времето в различните часови пояси, други - отмерваха това на всяко живо същество на планетата, а трети - разкриваха години, десетилетия, векове, епохи... Всеки човек или животно получаваше по един часовник, отброяващ времето му още от момента, в който душата му се материализираше на Земята, до момента, в който я напуснеше.
За разлика от всички останали служители на Духовния свят Времето не пътуваше между измеренията. Неговото работно място бе свързано единствено с тази планета поради простатата причина, че време имаше само тук. Душите имаха нужда от него единствено в това материално измерение, за да могат да си обяснят по човешки що е то животът – откога са тук, до ...