1.
Точно стигна до мястото и тъмата, която го преследваше вече само на няколко крачки и определено го настигаше все по-уверено, изведнъж с един скок го изпревари, надала победоносния вой на победител, най-накрая докопал жертвата си, и обви тялото му от всички страни.
Ален не ѝ обърна внимание, беше свикнал с нейните победи, но плесника на студа го накара да потрепера – с него ще си има проблеми. Прекрачи и застана в кръга от едно бегло ехо на звездната светлина. Тя беше там, отгоре, всевиждаща, кимна ѝ за поздрав и я попита дали знае къде е онази, която чака? И ако може да я насочва, ако може...
Остави вързопа, съдържащ всичко, което имаше, в краката си, озърна се пак на всички страни, седна на него и зачака.
Едва отшумял воят на мрака, в небето някой въздъхна и махна с безразличие, решил, че му е все едно кой ще замръзне и кой не и с ръцете си започна да ръси обилно света с бели прашинки.
Дали не закъснях? – запита се младия мъж, започнал да отупва полепващите по него снежинки. Излишн ...