Можем ли да заповядваме на сърцето си? Аз не мога! Това не го умея, а колко много исках да имам тази способност. Да захвърлям чувствата ей така, да забравям бързо болката и да бягам, когато не си заслужава. Да обичам когото трябва и да не очаквам прекалено много от всеки до мен.
Можем ли да заповядваме на сърцето си? Някои успяват, но за кратко. Няколко месеца контрол, няколко месеца скътаване на чувствата, няколко месеца страшна борба със онази машинка, която тупти в гърдите ти. Няколко месеца и после всичко е същото. Пак го пускаш да броди по тъмните улици. Пак даваш воля на усещанията си. Пак затрептяват пеперуди. И пак изгаря от болка. Пак тръгва самичко срещу всичко и всички. И пак упорито вярва в любовта. А те ме питат дали с воля можеш да разпалиш любовта? Воля и време, и нерви и сили. Казват, че водата дълбае камъка с постоянство. Де да беше така и при сърцата. С повече търпение да създадеш любов, да предизвикаш любов, да сътвориш обичане. Някои успяват, други като мен се обрич ...