Jan 1, 2018, 5:22 PM

Коледа 

  Prose » Narratives
924 1 0
17 мин reading
Рон се събуди с тежък махмурлук. Главата го болеше вертикално от лявата вежда
до върха на темето. Докато разтриваше слепоочието си мислеше:
“Не можах да свикна с тези българи. Какъв е този алкохол? Как си го произвеждат? Как го пият? Остава загадка за мен. Направо съм разглобен. Цялата ми дивотия вади наяве. Изпиват литър, а се държат така сякаш са ударили по два шота Шери. Ракия, що за име само. Какво правихме снощи? Ах да, гърмяхме с пушката и надупчихме мечата кожа. Каква глупост. Аз съм виновен! Казаха ми да не я слагам на дървото, но настоях. Щях да я пращам подарък на баща ми. Спомних си, да! Развиках се, че този дъртак не заслужава нищо и я прострелях. Жалко, дадох толкова пари за нея. Къде е Соня? Сигурно приготвя закуската, а може би вече е обяд.“
- Соня, къде си скъпа?
- Стана ли? Минава обяд. Ще искаш ли кафе?
- Най-силното, ако обичаш, захарче!
Рон беше тридесет и девет годишен англичанин, роден в Северна Англия в град Карлайл, графство Къмбрия. Баща му Пол беше заможен чов ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев All rights reserved.

Random works
: ??:??