14-ти декември.  До най-светлия празник -   Коледа остават броени дни.  Всичко е готово! :

         Пиратките,  конфетите,  фойерверките са в бойна готовност да отбележат началото на празника.  Мигащите светлини от многобройните лампички, озаряващи всеки втори балкон, магазин, витрина…дом,  сменят цветовете си непрекъснато и неуморно като хората, обикалящи базарите, щандовете, сергиите  с неописуем ентусиазъм и с детска радост и плам в очите . Група дечица са допрели нослета до стъклото на магазин за играчки, пищят и се възхищават на въртящ се в кръг дядо Коледа , който пее , “гледа” ги с искрящи очи и се смее.  Макар тайничко да им се иска той да е техния подарък, им стига да го съзерцават и очакват. Все пак същия той ще оживее, за да дойде след седмица и да остави полагащите им се подаръци под елхите у дома.  Елхите ли казах?

И те са готви.

По-красиви от миналата година и от всякога! Настанили са се навсякъде и блестят, потънали в разкош, в блясък и коледно настроение. Увити в гирлянди, отрупани с коледни сувенири и играчки, с дядо Коледовци , звезди и с изкуствен сняг.  Подаръците под тях са последният елемент,  за да се завърши коледният пъзел, но и те ще дойдат съвсем скоро.  Навярно сега джуджетата товарят шейната на добрия старец и пият Кока-кола…нека изчакаме още малко и Човекът в Червено ще полети от Лапландия над света.  Ще види дали сме били послушни и дали заслужаваме подарък.

Пропуснах ли нещо,  необходимо за “изграждането” на празника?

На следващия ден пред коледната атмосфера пак витае из града. Хората продължават да слагат отметки в списъка с подаръци за празника…за приятелите, за любимите хора, за колегите, за съучениците, за децата, за родителите, за тях самите, за… Със зачервени от студа лица те поддържат празничния огън в сърцата си и тръпнат в очакване.

Ледена,  пронизваща мъгла затиска града.  Домовете, сгушени в дим от изгорели въглища,  чакат през комините да се спусне Белобрадия и да отсъди, кой е бил добър и кой лош, кой е дал храна или някоя и друга монета на просяка на ъгъла и кой го е подминал с досада, кой се е усмихнал на тези, които не умеят да го правят/защото те имат най-голяма нужда от усмивката му/ и кой ги е изгледал с  безразличие, кой е участвал в благотворителни акции за бедни или за  сираци и кой със същите пари си е купил още кутия пиратки…И с чисти сърца всички да се отдадем на пиршества, за да отпразнуваме Рождество.

Лампичките пак светят гостоприемно по витрините на магазините. Продавачите пак се усмихват на клиентите, къде от лицемерие, къде по навик…къде от сърце – важното е,  че го правят! А клиентите продължават да се суетят , да избират дарове за близки и познати,  храни  за празничната трапеза. И вина за сгряване на душите и измръзналите от ходене в студа тела,  за сближаване между хората,  за отпускане и падане на табута,  задръжки и бариери и ,просто казано, за настроение.

И пак студ,  сух  прерязващ мраз!  А уж изгонихме едноименния дядо, за да дойде неговия наследник с къде, къде по-приятното име “дядо Коледа”. Но защо ни прави такова впечатление? С тези температури сме свикнали. Всяка година по това време е така, нали? Тази Коледа не е като другите. Всички тръпнем и с усилия се опитваме да поддържаме огъня и настроението. Но…нещо липсва. Коледното не се усеща с целия си разпалващ ентусиазъм. Елхите сякаш не са на мястото си. Сякаш времето е спряло, коледната нощ никога няма да дойде, а и да дойде, магията я няма.  Гирляндите не пасват на греещото навън декемвръйско слънце. Слънце през декември?  Винаги сме му се радвали, но точно сега не му е мястото да грее над града, макар че не може да прогони студа. Кучешки студ. 25-ти идва, а ние не сме готови да го посрещнем както му е реда.  Пиратки, лампички, украса,  елхи,  подаръци, какво не е наред? Чакайте!

Ами снегът?!

Къде е той? Защо точно ,когато ни е най-нужен, го няма? След месец може би задъхан от тичане, закъснял и виновен уморено ще се отпусне върху града.  Ще го затрупа и ще ни затвори вкъщи.  Но сега не е тук!  Как ще дойде дядо Коледа?  Не вярвам шейната му да може да лети, макар във всички реклами да го описват реещ се във висините.  А дори и да пристигне, брадата , шапката, и кожухът му няма да са покрити със сняг. Няма да е същото. Няма да остави следи от шейната и бягащите елени върху ежегодишната и ежеколедна снежна покривка. Снегът. ..Защо ли ни е толкова необходим? Студен, смразяващ, завладяващ, временен…За да покрие с невинната си белота всичките беди, неволи, неправди, болки и неприятни спомени от изтеклата година. За да внесе бляскава светлина, домашен уют, коледно настроение. Това настроение. Заради него е цялата еуфория и тъга по закъсняващия сняг. А без белите зъзнещи парцали  Коледата е нецяла и невъзможна!

Леден бял страннико, идващ от незнайна земя, носещ късове небе, защо си ни толкова нужен?! И защо без теб Коледа не е Коледа? Защо толкова светъл, велик празник върви ръка за ръка със студена, прерязваща, влажна мразовита стихия като теб? Ела, за да ни донесеш настроението! Ела, за да затрупаш греховете ни! Ела, за да бъде празничното наистина празнично!  Ела, за да ни подариш една истинска празнична нощ! 

Ела, за да бъде Коледа!