10 мин reading
Беше вечерта на двадесет и четвърти декември- Бъдни вечер. Ясно съзнаваше, че вече закъснява, но и не бързаше, нямаше желание. Новият, лъскав автомобил плавно се движеше по вече заснежения път и наближаваше крайните квартали на града. От далече се виждаха премигващите светлинки, жълтите, червените, зелените и всякакви други отблясъци на коледните лампички. Вярваше, че ако се вслуша внимателно, може да чуе и до болка познатата мелодия „Jingle bells, jingle bells, jingle all the way“.
Иво беше мъж, прехвърлил тридесетте години, нито грозен, нито красавец; нито богат, нито беден; нито нещастен, нито щастлив. „Средна работа“- така обичаше да се определя. Даже често намираше живота си за скучен. Като дете мечтаеше да стане известен физик и да отрие „Перпетуум мобиле“, но много скоро разбра, че това няма да се случи. В училище едва връзваше тройки и четворки по физика и химия. По-късно реши, че ще става лекар. В крайна сметка успя да запише икономика. Нищо интересно, нищо съществено и значим ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up