Коледата на един наемник
В автомобила взе да става студено. Като последната въздишка на умиращ, студът бавно го обгръщаше. Павел потръпна. Запали колата и пусна парното. Докато загрееше, щяха да минат няколко минути. В момента духаше студен въздух. Право в лицето му. Не направи опит да промени посоката на въздушната струя. Студеният въздух миришеше на зима и сняг. Освежаваше го. Караше го да се чувства жив. Страданието и болката винаги го караха да усеща живота по-ясно и отчетливо, отколкото безмислената радост. Щастието приспива сетивата ти. Прави те ленив и отпуснат като змия на слънце. Притъпява инстинкта ти за оцеляване. Не можеше да допусне това. В неговата професия инстинктът бе важен. Всяко отпускане значеше смърт. Не че много му се живееше. Нямаше защо и за какво. Правеше го просто на инат. Не искаше да е лесна плячка за смъртта. Обичаше да ù се зъби и да праща други в нейната прегръдка. Правеше ù услуга. Цялата мръсна работа вършеше той, а накрая тя обираше лаврите. Какво да п ...