- Чичо, нали ще дойдеш с нас на Коледния карнавал? – Зорà сияеше и не можеше да скрие радостта си от предстоящото заминаване. Сгъна трескаво карнавалния си костюм на жар-птица и го набута в жълтия куфар, претъпкан догоре с лъскави пандифлюшки и джунджурийки, с които смяташе да бъде неотразима, дръпна нервно ципа, но перушината на едно от дългите златни перà се заплете измежду зъбците и го блокира. – Ох, по дяволите, само това липсва! Ще закъснея! – върна внимателно хода назад, освободи ципа и затвори куфара с облекчение. - Ще бъдем на Слънчевите острови, както винаги, а на връщане ще минем и през Райските. Нали и ти ще дойдеш, скъпи чичо, ще се радваме да си сред нас?
Старото Слънце се закашля изкуствено, придаде си важност като заметна още веднъж шала около врата си, искаше да удължи времето от удоволствието, че все още е Нещо и го зачитат. Очакваше цяла година с нетърпение този въпрос. Колко пъти репетираше отговора си наум. Драго му стана, че го канят, но си знаеше, че ще откаже. Пл ...