Причина да напиша долните редове, бе чутото вчера за случка през годината. Повтарям - през годината, а не по време на Коледните празници. Искам да я разкажа накратко. И след това ще отговоря на споделеното от вас, като коментари за друго произведение. Надявам се, че още тук ще има хора, които ще преминат към друга творба в сайта. Напълно нормално е и ще го приветствам искрено. Това е и прекрасен начин написаното от мен да не нарани неволно нечие его. И отново да се появят отбранителни коментари. Без значение е дали по някакъв начин те ще навяват асоциации към принципа «Гузен, негонен бяга», «Тоя ли се намери да ми каже, що не се погледне сам» или някой друг от нашето ежедневие. Абсолютно е без значение. Поне за мен. Защото ми показват едно единствено нещо - не са пожелали да разберат написаното и са поели по пътя на най-малкото съпротивление. Ето и какво ме подбуди да напиша всичко по-долу.
Късен следобяд в Халите. На един мъж направи впечатление, че жена бе приседнала пред два плика с ...