Малката Ели живееше със своята баба в покрайнините на градчето. Тя ставаше всяка сутрин и отваряше прозореца за да види как слънцето надничаше през боровете в двора. То огряваше ангелското и лице и баба и всеки път се разплакваше. Малката и внучка, беше единственото, което и остана след смъртта на дъщеря ѝ. Най-верният приятел на Ели, беше кучето Бобо. Когато дойде зимата, бабата на Ели се разболя и почина. Изведнъж се появи някаква нейна много лоша леля, която изгони момиченцето на улицата и продаде къщата. Ели и Бобо вървяха по замръзналите улици. Беше много студено и търсеха къде ще се приютят. Валеше сняг и имаше виелица. Бобо се затича напред и след малко се върна лаейки .Ели тръгна след него. Кученцето я докара до един обор, на който вратата беше отворена. Те влязоха вътре. Оборът бе пълен със сено.
– Бобо, ела да се мушнем под сеното. Може така да се стоплим. Изведнъж погледът и спря на една черга която бе метната отстрани. Тя подскочи от радост ,взе чергата изрови сеното и се м ...