Dec 20, 2022, 9:20 AM

Коледна приказка 

  Prose » Fantasy and fiction, Stories for kids
843 0 2
2 мин reading

  Българско семейство отива с децата си до селцето Рованиеми на Дядо Коледа в Лапландия. Там, "елфите" като разбират от къде са, им казват: " О, да, разбира се, че знаем къде се намира България! Идвали сме на почивка в " Слънчев бряг..."

                                                                                                          из туристически сайт

 

   

    От тавана на хола висеше полилей. От цветно, дебело, релефно стъкло. Във формата на обърната нагоре чиния. Вътре живееха две джуджета. Но никой не подозираше за тяхното съществуване. Само жената, която идваше да чисти и бършеше праха от полилея. Но тя беше дискретна и умееше да пази тайна.

Те бяха назначени от Дядо Коледа цяла година да майсторят играчки за децата от квартала. Беше ги снабдил със всякакви миниатюрни инструменти: ренденца, чукчета, клещички, пилички, менгеменца, пирончета, лепила и т.н. Дори си имаха шевна машинка, на която да шият своите дрешки и спално бельо, а също и облеклото на играчките за децата.   В „ жилището“ си бяха измайсторили всичко в миниатюрни размери: легълца, столчета, работна масичка, бюфетче, гардеробче, библиотечка с книжки. Полилеят беше толкова дълбок, че отдолу нищо не се виждаше.

През нощта, когато всички в жилището заспяха, спускаха въжена стълбичка, по която слизаха. Изхвърляха в коша торбите с насъбрания от работата си боклук. Бяха си ушили и малки ранички, в които слагаха хранителни запаси, измъкнати от хладилника. А трябваше да приберат и „ кореспонденцията “ - един пощенски гълъб почукваше леко с човката си по стъклото на прозореца в хола. Отваряха му, а той вадеше от кожената си пощенска чанта вързопчето писма с желанията на децата, които Дядо Коледа им препращаше. Качваха се обратно по въжената стълбичка и я вдигаха в полилея.

  Един ден дори прогониха крадец, който се беше промъкнал в жилището в отсъствието на стопаните. Започнаха да го замерват с инструментите си и той в паника и ужас се изпари набързо от дома...Друг път предотвратиха пожар като изключиха забравен от домакините електрически уред.

Вечер гледаха телевизия на плазмения телевизор в хола.

  В Коледната нощ разнасяха подаръците и ги оставяха пред праговете на домовете. От там родителите на децата ги прибираха и ги поставяха под елхите. Под елхата в жилището с полилея самите джуджета оставяха подаръците за децата от апартамента. Техните желания им бяха добре известни от разговорите, които водеха помежду си, както и с родителите си. Разбира се не забравяха да подарят нещо и на жената, която идваше да чисти! Тя беше на възраст, но се радваше на подаръците като малко дете!...

  После до Нова Година си почиваха. Слушаха Коледни песни на миниатюрното си радио. Ядяха Коледен кейк, изпечен в миниатюрната им фурничка. Четяха коледни приказки и гледаха Коледни филми на телевизора в хола.

Понякога през зимните нощи излизаха през прозореца, отново помагайки си с миниатюрната си въжена стълбичка.   Жилището беше на първия етаж, така че нямаше проблем. Пързаляха се с кънчиците и шейничките си, когато беше заледено. Но с глобалното затопляне, това се случваше все по-рядко и по-рядко. Нова Година празнуваха с богата трапеза. Разменяха си и подаръци, които тайно едно от друго бяха измайсторили.

После календарът на стената се заменяше с нов и всичко започваше отначало – ден след ден, година след година...

 

© Радослава Антонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, радвам се, че ти е харесала! Имахме навремето един такъв полилей в къщи. От там дойде идеята.
    Много поздрави на всички откровенци за Игнажден! Дано да са имали добри полазеници!...
  • Много ми хареса приказката, Ради! Искам и аз такива джудженца в полилея
Random works
: ??:??