В ранната коледна утрин снегът валеше тихичко зад прозорците. В стаята, около елхата, надничаха разопакованите подаръци:
- Мамо, - натъжено я погледна Иванчо - сигурно Дядо Коледа лети като Карлсон! Никога не чувам кога идва да ми напълни чорапа със сладкиши...
Той е сериозен и замислен, но после се усмихва тайнствено, смигва ù и очичките му радостно светят, а устата е омазана с шоколад.
- Хайде! Идвай, че ще те изпреваря и този път! - обажда се баща му. Двамата са опънали големия аутобан на пода в хола и се състезават с колички. Смях се носи из цялата къща, а от време на време двамата чукват леко челата си. Приличат си... Обожават игрите.
- Искаш ли шоколадче? - пита малкият Иванчо и подава с ръчичка едно по едно лакомствата от големия чорап.
- О-о-о, да! Щом не го искаш! Сега ще се ошоколадя! - смее се големият Иван и отхапва като дете.
- Мамо, ти ще караш ли кола с нас? Ще се състезаваш ли? - смеят се двамата.
- О-о-о! Още нямам книжка. Полицаите ще ме глобят. - сконфузено отвръща т ...