Дойде, де, дойде линейка, е седем часа верно, това е положението. Какво да направят хората?!
Едно младо докторче, цялото опаковано, само очите му се виждат през запотените очила.
Как вижда горкото – учило, учило, за какво?! Да се блъска като грешен дявол и да го псуват.
Сега ще видим нашия късмет какъв ще е - ще ни има ли, няма ли?
Еми, така става, не можел да не отиде на рождения ден на братовчед си, щяли много да се обидят.
После две седмици кашля, настинал бил, не си направи тест, докато не се влоши съвсем. Лилав трябваше да стане, за да викаме линейка.
Нямало коронавирус, измислици били на американците, план за обезлюдяване.
Сега ще си изкара Коледа в болницата от много акъл. Още е на кислород, дано не стигне до интубиране, че от там почти никой не се връща.
Винаги е бил такъв - вироглав, упорит, никой нищо не може да му каже. От млад още, винаги контра. Ако му кажеш, че ще вали, нарочно не взима чадър.
Ако му кажеш купи пиле, със свинско се връща, нарочно. Не, не се вразуми, стар ...