23-ти декември

Купихме билетите още през август, чрез една туристическа агенция.

Хванахме някаква промоция на австрийските авиолинии. И друг път съм ходила в Швеция, но за пръв път сега - на Коледа. Полетът от София до Виена беше обичаен. Но Австрийските авиолинии страхотно ме очароваха с полета от Виена до Стокхолм. Попаднахме в самолет, в който пред всяка седалка бе монтирано мониторче и вместо стюардесата да демонстрира как се надява спасителната жилетка, това ни бе показано с весело клипче. След това по тези мониторчета имахме възможността да гледаме онова канадско предаване, което върви и у нас със заглавието "Без думи". От време на време на екрана се изобразяваха картата на Европа и маршрутът на нашия самолет, температура, височина, скорост... Раздадоха ни и слушалки, които се включваха към седалките, за да слушаме музика. Знаеш ли, че имало такава професия - пътуваш със самолет, отсядаш в хотели, а след това описваш впечатленията си и въз основа на това се определя заплатата на горките стюардеси и хотелиери?

На Арланда първото нещо, което виждаш, е огромен плакат на Краля и Кралицата и надпис: "Добре дошли в Стокхолм - столицата на Скандинавия!". Кажи че това не е шовинизъм! В миналото Швеция е имала същата завоевателска роля за Скандинавските страни, каквато и Османската империя за Балканите. За по-далечната история пък срещнах данни, че викингите били стигали чак до Балканите, за да крадат Златното руно от траките. Ти кажи, нали си по-добър по история от мен!

Г-н и г-жа ...сон (фамилиите на шведите обикновено имат такова окончание - АкселСОН, СвенСОН, което означава "синът на Аксел", "синът на Свен") ни взеха с кола от летището.

Г-жа ...сон е българка и повече от 10 години живее в Швеция. Тридесет и осем-годишна, зодия овен, чак болезнено слаба, в сравнение с последния път, когато се виждахме ("Абе тия хора не ядат ли?"), не се гримира, не си боядисва косата, както и повечето шведки, впрочем. За нашите български представи е руса, но за шведските стандарти минава за брюнетка. Завършила е индология, но тъй като това не е сериозна професия, поне за тази част на света, й се наложи допълнително да учи икономика и сега работи в "най-бързо развиващата се исландска банка" с клонове във всички скандинавски страни. Показа ни рекламата на "нейната" банка в салона на летището.

Г-н ...сон е швед, макар и кестеняв, което е нетипично; слаб и той, 42-годишен, и той овен, с един остатъчен лек дефект в походката след прекарано заболяване преди години, което обаче не му пречи вече 5-та година да се състезава в стокхолмския маратон.

Шведите нямат "бащино" име като нас. Имат по две малки имена - Биргит Лена, Йохан Симон и т.н. Г-н и г-жа ...сон имат 12-годишна дъщеря, която ни чакаше вкъщи. Ема. От 6-годишна всяко лято тя идва сама у нас в България, с раничката си на гръб - храбро северно момиченце, свободно оправящо се по летищата.

Предстоеше ни да пътуваме около час до дома им, намиращ се в т.нар. Зона В на Стокхолм.

Целият град е изграден от острови, свързани помежду си с мостове. В Зона А (центъра) се намират административните сгради, повечето музеи, а също и жилищата на богаташите. Зона С е най-отдалечената. Направи ми впечатление колко малко коли се движат по пътищата. Предположих, че е заради Коледата, но май и в делнични дни е така. Казаха ни, че колите, които навлизат в Зона А, биват заснемани с камери и до вечерта си длъжен да платиш по интернета необходимата такса. Може би за това хората тук ходят на работа с градския транспорт, а може би и защото той е много точен.

Къщата на моите познати се намира на остров, наречен Салцио Бу, което значи Солено езеро. Впрочем на този остров се оказа, че има няколко езера. На същия остров живеят и двама шведски министри, които, за разлика от нашите, пътуват с градския транспорт до работата си!

Както ми обясни Г-жа ...сон, докато са млади, обикновено хората наемат квартира някъде в центъра, но когато се оженят и имат деца, се преместват в по-тихите квартали.

Вече бе тъмно, когато стигнахме до дървената еднофамилна къща, кацнала на върха на една скала, в подножието на която минаваше шосето. Улиците на този остров носят поетични имена: "Еленовата улица", "Слънчевата улица", "Улица на горските теменужки"...

Къщите са разположени много близо една до друга, между дворовете няма телени огради, а само подрязани храсти. Дърветата са украсени със светещи лампички. На всеки прозорец са поставени светещи пирамидки и звезди. Завесите са дръпнати по такъв начин, че любопитният поглед може да надникне в чуждите семейства и да види как хората вечерят или гледат телевизия, или Бог знае какво правят.

Събухме се в предверието. Те си ходят боси вкъщи. При това - с бели чорапки. Удивителното е, че нито веднъж за седмицата, в която бяхме там, не ги видях да пускат прахосмукачка. Просто не се цапа. Мечта!

Къщата на Г-н и Г-жа ...сон е типична шведска къща. На долният етаж са холът, трапезарията, кухнята, пералното помещение и дневната стая на 12-годишната Ема (тя си има отделно и спалня).

На горния етаж, към който водят дървени стълби, се намират още 3 спални и една стая, която използват като дрешник. Във вестибюла на втория етаж по стените се намира доста богата библиотека с книги на шведски, английски и български, а също и с пълното течение на NationalGeorafic от няколко години. Една от стените е пригодена за екран и някога тук са прожектирали снимки - може би във времето, преди компютърът да нахлуе в живота им.

Страстта към пътуването из екзотични места не е приумица само за Г-н и Г-жа ...сон. Всички шведи сякаш работят, за да пътуват по света.

В просторния долен хол по стените са окачени всевъзможни сувенири от различните краища на света - Мароко, Перу, Китай, Южна Африка, Щатите... Последната им гордост беше един папагал от Еквадор, издялан от някакво много особено дърво - необичайно леко, боядисано в ярки цветове. Ориенталски килимчета, лампи с причудливи форми, един Буда... Под огромната елха в хола бяха поставени толкова много подаръци, сякаш цяла детска градина ще посреща тук Коледата! Повечето подаръци, естествено, бяха за Ема.

Огромният плазмен телевизор се пуска изключително рядко. За разлика от нас в България, където телевизорът почти задължително се пуска като шумов фон. Дори си спомням, че Г-жа ...сон ми разказваше (явно за стария им телевизор), че го държали в гаража и го пускали само ако наистина имало предаване, което си струва. Така хората имат много повече време да общуват един с друг.

Попитаха ни дали сме гладни, но и в двата самолета последователно ни бяха сервирали храна, така че просто седнахме в хола да се видим и да си направим план за следващите дни.