29 декември

Последният ни ден в Швеция. Събота е. С Г-жа ...сон решаваме най-после да посетим Музея на Архитектурата.

Всяка година тук са изложени резултатите от кулинарно състезание - къщички, приготвени от коледно тесто - онова уханното, слепено с карамелизирана захар.

Денят е дъждовен и мрачен. Температурите вече са под нулата, но ние упорито вървим из Стокхолм. Минаваме отново през Гамластан по каменните улици. "Влизахте ли в църквата?" - ни пита Г-жа ...сон. Показва ни огромна статуя на площада, изобразяваща Св. Георги как убива змея. "Същата статуя, само че от дърво, я има в църквата. Хайде да я видим!". Става дума за най-голямата църква, намираща се в Гамластан. Противно на моето очакване, тя не се казва "Св. Георги", а някак си другояче. В църквата поседяхме на пейките и послушахме органа. Освен дървената статуя, разгледахме и композиция от фигури, изобразяващи Светото Семейство в момента на раждането на Младенеца - с ясилите му, животните, влъхвите и т.н.

В Гамластан откриваме и Музей на монетите и за известно време се колебаем дали да не го посетим. Какво пък толкова ще видим? Монетите не са ни интересни ("Да не сме Чичо Скрудж!") и продължаваме по улицата. Минаваме покрай най-известната кръчма в Стокхолм. Мястото, където е творил "един от най-известните им поети на 18-ти (?) век" - Белман. Постаравам се да го запомня - заради теб. "Какво е писал? Нищо не знам за него?" - питам Г-жа ...сон. "Кръчмарски песни". Спомням си, че Блага Димитрова е превеждала от шведски.

Щеше ми се да имахме време и за Националния им музей! "Какво може да се види в него?" - питам Г-жа ...сон. "Картини от много известни шведски художници, които не сме и чували". Не се шегува. Наистина малко знаем в България за шведските художници. "Огромни картини в много мрачни тонове" - според описанието на Г-жа ...сон. Сградата на Националния музей е даже още по-голяма и внушителна от Природонаучния музей. Преценяваме, че няма да ни стигне времето, и я подминаваме.

Наближаваме Музея на Архитектурата. Той е на друг остров, към който ни води широк пешеходен мост. На един хълм непосредствено до Музея се издига огромна църква, която била десакрализирана - не ми стана ясно защо - и сградата се използвала за фирмени тържества. "Коледното парти на банката ни беше в тази бивша църква" - казва Г-жа ...сон.

Пред Музея на поляната се издигат огромни скулптури на модерното изкуство, боядисани в ярки цветове. Една огромна полегнала дебелана в раирано. Нещо като ветропоказател за космически кораби. Още по-неописуемо друго въртящо се съоръжение в ярки цветове...

Както и предния ден в Природонаучния - в сутерена са гардеробите. Отново - нещо като ресторант, където семействата, които си носят сандвичи, могат да седнат и да похапнат.

Голямата изненада за мен бяха тоалетните. (Ах тези тоалетни! На времето имах един шеф, който където и да отидеше в чужбина, първото нещо, за което разказваше, бяха те!). Във всяка клетка имаше камера, обърната с обектива на страни, но все пак - камера. Това не ме отказа да ползвам тоалетната, но стана повод за шеговити коментари и спорове снимат ли ни или не. Според мен, щом са ги монтирали, значи ги използват!

Първата ни цел беше експозицията "Метрополитен". Това беше темата на тазгодишния конкурс за бисквитени къщички. Награди се раздават в няколко категории - за деца до 12 години, за семейства и за професионалисти-сладкари. Знаеш ли какви невероятни интерпретации на темата "метрополитен" видяхме! Първото място бе присъдено на "Метрополитенът на Мравките", представляващ един мравуняк, срязан по средата, така че се виждаха разнообразни ходове и по тях - мравчици. Всичко според условието е направено само от тесто, захар, ядки, бонбони и желатина. Много хора бяха асоциирали "метрополитен" с Ню Йорк и с Париж. Съответно бяха направили бисквитени макети на тези градове. Разбира се, голяма част бяха се вдъхновили от сградите, изграждащи облика на Стокхолм. Имаше и произведения, резултат от различни игри с думата "метрополитен". Например, аз не знаех (ти вероятно - да?), че думата метрополитен означавала "Майчин град". Съответно, една от творбите представляваше една жена, прегърнала много къщи. Имаше произведения – „Мetro-pool” (басейни, шезлонги), „Мetro-sexual” (мъж и жена). Някои от авторите бяха дали израз на разрушителните си инстинкти и след като бяха построили нещо, с един удар по средата или в края на макета си бяха изобразили световния апокалипсис, който ни очаква. Децата бяха направили "Мечо на автомобил отива към Метрополитена", "Метрополитенът на Дядо Коледа", "Викингски Метрополитен" и т.н. Г-жа ...сон ни каза, че този конкурс е толкова популярен в Стокхолм, че един-два месеца преди да се обяви темата хората започват да строят макетите, а като се обяви самата тема, те просто адаптират името на творбата си. Готови кори от коледното тесто може да се купят от магазина. Една година Г-жа ...сон ми беше изпратила от тях. Не искам да ти казвам колко грозно здание се получи от моята първа къщичка. Но много вкусно!

Уморени от разглеждането, отидохме да изпием по едно кафе в ресторанта на Музея. Седнахме до панорамен прозорец, от който се открива прекрасна гледка към пристанището. Вече се стъмваше. Навсякъде по заведенията е забранено да се пуши. Г-жа ...сон много се забавлява с вица на Слави за това, как се разделят масите за пушачи и за непушачи у нас - като басейн с място за пикаещи и за не пикаещи.

Втората част от обиколката ни из Музея беше същинската архитектурна част - макети на интересни сгради от Швеция. Бяха предвидили и детски кът, та ако родителите са със специални интереси към архитектурата, децата могат и цял ден да си играят, а родителите им да разглеждат макетите и да се ровят в компютърните програми с архитектурна тематика.

Към 16 часа, изгладнели, се прибрахме. Хапнахме сандвичи, а вечерта бяхме поканени на ресторант. Нали си спомняш, че ти казах - Г-н и Г-жа ...сон имаха годишнина от сватбата.

Трябваше да вървим около час пеша докато стигнем до единствения ресторант, намиращ се на този остров. Г-н и Г-жа ...сон редовно си ходят пеша. За тях това не е проблем. И за нас не беше. Защо да не се разходим из улиците за последен път?

Сервитьорката беше сръбкиня. Като ни чу, че говорим на български, страхотно ни се зарадва. На масата беше предварително сложена огромна купа със зелева салата. Порциите също бяха огромни. Естествено, поръчах си нещо, което било типично за Швеция - змийорка с балсамов оцет. Трябва да ти кажа, че балсамовият оцет придава невероятен вкус! Наподобява на карамел, но толкова прекрасно се съчетаваше със змийорката, че реших да потърся по-късно рецептата и да пробвам да я направя в нас, като се върна. Тортата за десерт беше суха, с много смлени лешиници. Прекрасна.

Един чудесен завършек на посещението ми в Швеция, нали?

На другия ден сутринта отпътувахме за България.