Коледно парти - истинският репортаж
Фестивал на коледния разказ
Хубаво е да има празници! От време на време, но не прекалено често. Хубаво е да се събираш с приятели, но още по-хубаво е да прочетеш как си се събирал с приятели. Тогава с изненада установяваш, че повечето ти приятели освен физиономии имат и имена. Това е прекрасно, защото през цялото време на купона си се чувствал като на сбирка на „анонимните приятели".
Кой не знае Културен дом „Красно село", кой не е чувал за него:
а) Всеки;
б) Всеки, когото попиташ;
в) Ние.
А кой в Културен дом „красно село" знае за Откровения? Тук вече е фасулско:
а) Никой;
б) Никой;
в) Само Светлана Лажова.
Светлана Лажова, ах тази Светлана Лажова, лъже, та маже. Кратката реч, която беше написал председателят на журито, се побираше на формат А10 (за непосветените 3,9 на 5,1 сантиметра), от лабораторията на БАН по микробиология донесоха специален бифокален микроскоп, за да може тя да бъде произнесена. А, журито е съвременно, европейско, безгранично корумпирано и подкупно, това си беше ясно още от самото начало на конкурса, просто никой не го е попитал.
Имаше и други изненади, да. Много приятни. Някой беше разпространил мълвата, че не съм посетил панаира на книгата и веднага получих две книги подарък. Поезия от Людмила Игнатова и... (не ме съдете строго, а справедливо) неграмотно написана и издадена литературна чалга от Емил Ангелов.
Да дам поредното уточнение към репортажа на г-жа Лъжлива. Не се преместихме в заведението отсреща, а се допързаляхме до него. А че госпожата репортерша беше щастлива, няма две мнения. И как да не бъде щастлива, след като още при влизането си в заведението я сложиха на системи (прозрачна, тройно дестилирана течност с обогатено съдържание на градуси). Вълшебница лично ще я държа отговорна за сбъдването на късметите.
Също имам забележки за твърденията в псевдорепортажа, че „някой трябва да ми помага да репортерствам, защото ще пропусна хората, които бяха на другия край на масата." Грешите, уважаема, масата нямаше край, ама хич. Това беше нещо като опълчението на Шипка, прииждат все нови и нови гости и краят не им се вижда. Ако не вярвате, вижте сметката от пиршеството, оригиналът е в Мая, а копие от нея е изложено в историческия музей, но побързайте, защото след нова година ще отпътува на турне извън страната.
Не познавах повечето хора на масата. Май го споменах. Срещу мен седеше Алиса, която ме слиса. Много красиво и интелигентно девойче, но за съжаление не ми обърна никакво внимание. Още като дойде, се харесаха с една каничка червено вино и се взеха. Админ доказа за пореден път, че е приказен герой (от приказката „Масичке, дай да ям") - поръча си пица, която не само, че не свършваше, ами чинията му ставаше все по и по-пълна. Опитах се на няколко пъти да му отнема администраторските права, за да видя как го прави, но всуе, страхотна защита има. До Алиса седеше не великденски заек, а цял Човек, така е. Но не е вярно, че беше негримирана, за сведения на Лажова, ще кажа, че Анна има фризьорски салон за добро настроение, усмивкопластика, поставяне на ведри погледи, масаж на скулите, облъчване с весела енергия.
В заключение, малко не разбрах Лажова как се е чувствала като сред най-близките си хора, като едно голямо... дрън-дрън, семейство. Значи Ви е било гадно, така ли, госпожо? Значи сме ви тормозили непрекъснато, замервали сме ви с посуда, трескали сме ви врати и сме ви крещели. Карали сме Ви да пазарувате, да гладите, перете и готвите? Така ли? Това ли е Вашата благодарност за приятното прекарване? Аз лично си прекарах много добре, и изобщо не се чувствах като... знаете как.
Ухапахте ни със своя репортаж, уважаема, здраво ни настъпихте. Но ето, идвам аз, за да ви кажа на всички - Царят е гол! Не вярвайте на лъжите й, ето му дрехите, обличайте го и дерзайте.
Липсвах ли ви?
© Станислав Пенев All rights reserved.