Часът е близо 12. Не мога да заспя. Умът ми е там. В коледното писмо. Ставам. Правя няколко крачки. Сядам на стола. Минават още 2-3 минути в мислене дали наистина го искам. Започвам. Пиша първите няколко реда и се сещам, че ако нормалните хора ме видят ще избухнат в смях. Мачкам листа. Започвам на ново. Пожелавам си невъзможни неща. Наистина са невъзможни. Ръката ми спира и почва. Пиша, пиша и пак пиша. А после плача. Напук довършвам писмото и го оставям под елхата. Моля се всичко да се сбъдне. Заспивам.
***********************************************
Събуждам се. Писмото е под елхата. Никой не е идвал. Мама и тате все още не са се върнали. От оня свят.