Колекционерът на дамски обувки
The work is not suitable for people under 18 years of age.
Скучноватият, леко пълен, но отлично печелещ адвокат, се прибра в своя дом. Най-накрая и този шибан ден бе свършил и вече спокойно можеше да се отдаде на първата от двете си големи страсти.
Слизайки по витото стълбище водещо към мазето, той с отвръщение събличаше дрехите си една по една. Когато стигна вратата на своят таен рай, по него нямаше вече нищо, което да пречи на свободата му. По навик удължи в пристъп на сладък мазохизъм, времето нужно му, за да отвори портите на насладата. Накрая, вече изгарящ от желание, с рязък жест превъртя ключа и влезе.
И попадна в самият обувен рай... На дълги стилажи от пода, до тавана, към него гледаха с копнеж стотици чифтове дамски обувки. Червени, черни, от кожа и синтетика - десетки хиляди долара, във вид на един от символите на женска суета, се прекланяха пред пред него, стенещи от очакване. Той чуваше техните гласове, и всеки отделен чифт похотливо го зовеше: "Искаме те! Вземи нас! Ние сме най-съвършените, ние знаем как да ти доставим Удоволствие..."
Мъжът смутено се огледа. Чувстваше, че ще обиди любимите си, но последната му придобивка най го привличаше...
Ръцете му здраво, но нежно прокарваха по задъханото му тяло магистрали от оранжева страст, следващи токчетата - игли, по-високи от Айфеловата кула. Гласовете на това съвършенство, еротично му шепнеха и омайваха:
"Обичаме те! Ти си единствената ни любов! И затова знаеш, какво искаме Сега..."
Наистина знаеше. С нежелание той ги постави върху сатенения чаршаф, и отиде до тайната си стаичка. След броени секунди се върна, притиснал към гърдите си една розова кутия, която постави на масата от двеста годишен дъб.
После взе обувките и дълго, дълго, дълго ги облизва, а те стенеха от възбуда...
Когато почувства, че е дошъл точният момент, ги постави до кутията и я отвори. Езикът му се заигра и с нейното съдържание...
Двадесетина минути по-късно всичко вече беше напълно готово, а обувките изпаднаха в див оргазъм, съвпадащ до секундата с неговия. Стъпалата, поставени в тях, бяха родени да носят точно този чифт божествена красота. Лакираните в черно нокти на прекрасните им пръстчета, изпъкваха като бижу на фона, съчетание от прекрасна бяла кожа и оранжево огнената стихия... а по тях, като диамантен дъжд, светеха капчици слюнка...
15.02.2018.
Георги Каменов
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ама то си го пише, бе Иринче, ноктите са под черния лак.
-
Нищо. Така черният лак ще остане загадка
-
Теодора, да, доста е гаден разказът, затова почти не публикувам творби, които съм написал в такъв стил.
Благодаря, че отново се включи и се извинявам, че чак сега видях втория ти коментар. -
Е, жалко, че премълча. Майтап да става.
Иринче, точно този фетишизъм ме вдъхнови за творбата тук.
Благодаря, момичета.
ПП
Извинявай, Иринче, без да искам изтрих чудесния ти коментар. Нещо се разсеях и...
Яд ме е на себе си! -
Ми в тази реалност, която съм въплатил в разказа, са истински, Марианче.
Всъщност така отговорих и на Скитница.
Благодаря, момичета, че коментирахте.
ПП
Между другото, кой номер обувки носите?...
Малко черен хумор. -
Абе хора... тоя си е ексцентрик и се забавлява с някоя надувна кукла, като и обува и събува обувките. Едва ли е някой сериен садист-убиец. Идва ми в повече, тук червена точка не стига...🤔🙈
-
Не се знае на кой, какво му е в главата! И аз съм в потрес за стъпалата! Истински ли са?
-
Колега на Ал Бънди е, адаш.
Деа, неговият номер е много луд.
Адаш, тези, с партийните програми са най-големите серийни убийци...
Има си хоби човекът, Теодора, е, малко ексцентрично май...
Мариана, някои изненади са последни...
Благодаря за разнородни те коментари. -
Георги, на тоя дори стара мома няма да му върже, а пък той и скандалчета не иска, затова си има кутия и обувки на токчета... Потрес!
-
С номера си, ама повечето имат цяла програма.
Даже партийна... -
Всеки луд с номера си... -
Ал Бънди?
Абе, тук няма ли стари моми - за едно скандалче поне? Или някоя бивша редакторка, обсебена от месианство и апетит?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
