Денят беше мрачен. Мъглата се стелеше на талази по цялата улица и преливаше в градините, сякаш се опитваше да влезе в къщите и сърцата на хората. Въпреки това реших, че искам да изляза с колелото, надявах се, че може би към обяд слънцето ще се покаже иззад облаците и светът ще стане цветен и жизнен. Затова слязох, взех ключовете от купичката до вратата и излязох навън, минах през мъгливата веранда и отключих гаража. Вътре ме чакаше колелото ми - ярко синьо с бели гуми – гордеех се много с него, беше първото нещо което си купих, когато започнах работа, беше и единственото нещо, което запазих, когато се преместихме тук, в новата ни къща. Внимателно го изкарах навън и заключих гаража след себе си. Ключове, пари, телефон и папка с документи и скици, всичко беше на лице, значи можех да тръгна. Качих се и подкарах покрай къщата и навън на улицата, нямаше никого, явно само аз вярвах, че времето не е чак толкова лошо за излизане.
Докато карах по улиците и редиците къщи, забелязвах тук там помр ...