КОЛЕЛОТО
Случвало ли ви се е да не можете да се разделите с някаква вещ или предмет? Да чувствате, че в него живее някакво същество? Да усещате как ви гледа? И идва моментът, в който си казвате, че днес ОПРЕДЕЛЕНО ще направите чистка в къщи и ще го изхвърлите. Обаче поглеждате към него и усещате как ви наблюдава смирено и тихичко очаква съдбата си. На вас ви става жал, някак... Прощавате му... Както сте му прощавали преди и както ще му прощавате и занапред.
Точно такова беше колелото на децата. Едно такова зелено, на три гуми, тежко. Е, вярно е, че гумената му избеляла седалка падаше и някой бе заварил предницата накриво... Но затова пък появеше ли се на някоя детска площадка, всички деца искаха непременно да опитат как вози, забравяйки за своите модерни, леки и удобни возила. Този горд продукт на социалистическото детско колелостроене беше возил всички чеда на фамилия Мичеви и ето, че дойде ред и на моите деца.
Това от една страна!
От друга страна в Мишката виждам себе си като малък. ...