Сватбеното тържество не беше пампозно и натруфено като селска сватба, бих казал скромничко, нямахме много познати. Но Гергана беше в бяла дълга булчинска рокля с дълъг до кръста воал, преплетено бяло венче в косата й. Казахме заветното ''ДА'' ,
длъжностното лице ни пожела щастие и късмет в живота, и веселбата продължи в местния ресторант под звуците на валс, румба, танго...
- Знаеш ли, искам да си имаме бебенце, какво ще кажеш да махам ли спиралата- ме попита не на шега след седмица-две
- А ти ли искаш - засмях се
- Искам разбира се. Даже фрау Крафт ми спомена, ако искам да направи семеен екипаж, а аз й отговорих, че ще ми бъде трудно да пътувам и отглеждам дете.
- Да, ще се радвам да имаме и плод от любовта ни - отговорих по-сериозно - Време ни е.
И един хубав слънчев ден, тя ме чакаше на вратата на пералнята с усмивка на лице, престъпяше от крак на крак, ръкомахаше. Затича се да ме посрещне, увисна на врата ми и след продължителна целувка
- Така съм щастлива, бременна съм, ще си имам ...