Тежкият напечен въздух с мирис на гранясал нефт, застояла морска вода и прясна блажна боя нанесена директно върху ръжда се процежда през тясната амбразура на каютата на третия помощник капитан. Капитан океанско плаване втори ранг Марин Дръндарски гърчеше изнуреното си тяло на тясната койка и не смееше да погледне стълба на термометъра. Поне да му бяха оставили един вентилатор, а беше затворен вече трета седмица в неудобната и тясна каюта. Но за какво му беше тоя вентилатор, като предишната нощ спря тока и освен горещо и влажно в тясното помещение стана и тъмно. Какво ли още го очакваше? Престоя му, неговия и на малкия екипаж от двадесет и седем души се удължи непредвидено. Но Марин бе твърдо решен да изтърпи всички несгоди.
И имаше защо. Един милион зелени банкноти трябваше да пътуват към банковата му сметка в Аруба и това го правеше търпелив и щастлив.
Когато старото корито, което няколко пъти сменя името си и от "Девети септември" накрая стана "Героите на Шипка" напусна преди три мес ...