В същото царство, по същото време - преди не знам си колко години, се случило нещо, за което все още се говори . Родил се дългоочаквания наследник на трона. Царят не бил на себе си от радост. Първо свикал всеобщ празник в царството. Поканил бедни и богати - от най-знатните до най-обикновените - дори и тези, които били съвсем непристойни. Радостта била толкова голяма, че осветлила същността на справедливия Цар. Издал се указ, който повелявал - от сега нататък, всяка година на този ден да се празнува- от всички. Разчула се бързо вестта - по цялото царство. Почтените се заприготвяли подобаващо - да впечатлят царския двор и да не се изложат. Непристойните потрили доволно ръце - "един път ни се е паднало".
Празненството било готово. Много думи се изприказвали, голяма веселба паднала. Едно малко дете попитало развълнуваната си майка-"Мамо, защо сме тук- и защо всички хора се смеят и ядат толкова много?"- "Не зная моето дете, но и не ме интересува. Важното е, че има много ядене и пиене. Яж и ...