Април, 2008 г., някъде край София.
Димитър Караиванов (Митака) работи като бригадир в “Еврокомфорт” ООД вече втора година. Фирмата изпълнява общински поръчки като подизпълнител, има и някои други незначителни обекти.
По тази поръчка вече втори месец работеха на високи обороти – спешно се отваряше нов участък за отклоняване на тировете през селата Д., М. Б. и К. Нов асфалт, нова маркировка, нови мантинели… “Като в Европата работим”, както казваше Митака, който беше обиколил не малко «испании» и «германии».
Митака обичаше две неща: да си пие ракийката в двора на къщата и да предава обектите на време. И с двете се справяше отлично. Умееше да пие тихо, неусетно да изпива бутилка гроздова, умееше да посмъмри жената за това, че е туткава и да легне да спи с чорапите в чистия чаршаф. Митака умееше и да предаде обектите на време… е, на време не означава в перфектно състояние, но спазваше сроковете…
За този обект срокът беше кратък и както винаги Митака си казваше – “… ми както ми плащат, така ...