И се чудя за какво всъщност ми се пише. Може би се изхабих и казах всичко, което имах да кажа относно връзките, любовта, разочарованията и прочие.. Ами сега какво? Боя се да не попадна в една черна дупка без идеи, зациклила върху лаптопа, отворен и чакащ да запиша поредната неподредена мисъл в главата ми. Страшно е. Да искаш да изразиш чувствата си, а да не можеш, просто защото не намираш точните думи.. Трябва ми вдъхновение, но от какво ще го получа? Музата идва от изневиделица и всеки, който пише, ще ви каже, че тя не пита, когато така да кажем те „удря“. Може да е в 3 часа през нощта или тъкмо когато ставаш и единственото, от което имаш нужда е едно силно кафе, но все пак със скоростта на светлината минават мисли след мисли. И, като се замисля трябва ли ми всъщност даден човек, за да получа вдъхновение да пиша? Питам се, защото всеки път, когато изливам мислите си върху белия лист то е заради дадена случка с определен човек. И сега? Нямам човек до себе си и някак изгубих музата да п ...