В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и неговите способности на агроном...


*** *** ***


Един пролетен ден Иван знаменосецът и Стойчо двайсетака решили да слязат в селото и да отидат на гости на Кольо войвода, който вече бил женен за Цеца Муцата и живеели заедно в нейната къщичка. Било пролетно време, тъкмо като за работа на полето. И така, Стойчо, Иван и Кольо в сладки приказки прекопали градинката с доматите, посмяли се, повеселили се и от дума на дума не забелязали кога станало вечерно време.

Запалили тримата един огън и седнали около него на сладка приказка с още по-сладка греяна ракия и си припомнили с умиление старите времена...

И така, засмени и с ракийка в ръка, тримата замръкнали навън.

По едно време откъм бараката с инструментите се дочул шум. Тримата хайдути скокнали и Стойчо двайсетака казал:

- Момчета, аз ще ида да проверя какво става!

Хванал той тежката гьостерица и се запътил към бараката. Свил зад ъгъла и се загубил от погледа на Кольо войвода и Иван знаменосеца. След малко иззад бараката се чул силен удар: "пра-а-а-ас". Кольо и Иван се спогледали в недоумение.

След миг иззад ъгъла се показал Стойчо двайсетака с разбит нос. Без да каже дума, той си наметнал ямурлука и седнал безмълвен край затихващия огън.

Тогава Иван знаменосецът се изпъчил и казал:

- Момчета, не бойте се, аз ще оправя нещата.

Извадил той острата си като бръснач сабя (която и без това използвал, за да се бръсне), запътил се към бараката и след малко и той се загубил зад ъгъла. След секунда отново се чул силен удар: "пра-а-а-ас".

Невярващ на очите си, Кольо войвода видял как изад бараката с инструментите се приближава Иван знаменосеца с тежка синина под окото. И той като Стойчо двайсетака, без да каже нито дума, седнал безмълвен край огъня и забил поглед някъде извън стандартния набор от измерения.

Кольо войвода не издържал и извикал:

- Момчета, вижте сега как се върши мъжката работа!

Извадил той двата кремъклийски пищова, заредил ги и се запътил към бараката. Свил зад ъгъла и след малко се чул удар: "пра-а-а-ас" и веднага след това изстрел: "бу-у-ум", после пак: "пра-а-а-ас" и още един изстрел: "бу-у-ум"...

След това иззад ъгъла, залитайки на една страна, излязъл Кольо войвода с разбит нос и синина под окото. Тогава Стойчо двайсетака се обърнал към Иван знаменосеца:

- Иване, май войводата успя да настъпи и двете мотики, а?!