104.
Колко добре му беше позната топлината на майчината прегръдка и парещата целувка по бузата.
“Какво правиш, бе Николай? Знаеш ли как те мислим със татко ти?” – говореше му тя, влизайки на плочките пред къщата под асмата с налети до пръсване гроздове. Нямаше нищо по-хубаво за него да клъвне от всеки грозд по някое зърно.
Татко му беше в градината и като го видя се усмихна. Кучето го беше подушило. Заподскача от радост и се свря в краката му. Първата му работа беше да обиколи двора. Да откъсне по една круша и дюля, да ги нахапе и да си ги остави за след любимата му пилешка супа, която никой не можеше да приготви както майка му. Да се полюбува на красивия, наперен, гривест петел, разхождащ се с величествена осанка между кокошките, на когото се оприличаваше.
105.
И все пак си мислеше, че не е толкова глупав, самонадеян и луд колкото него.
Спомняше си една случка.
Точно по средата на ограденото пространство с мрежа, където беше Царството на Пернатите бяха вързали кучето на един циментов ...