114.
Николай бързо се преоблече и слезе долу в стаята, която се използваше за кухня, всекидневна и спалня. На масата майка му беше разсипала на тримата по една чиния с пилешка супа. Татко му се беше върнал от градината и си миеше ръцете. Заеха местата си. Имаха навик Николай да сяда по средата, отдясно баща му, а отляво майка му.
Каква семейна идилия!
Колко обичаше да бъде между тях. Да чувства някаква сигурност и защита.
А те въпреки напредналата възраст и многобройните болести се крепяха и добиваха сила от непреклонното си желание до последно, с каквото могат да му помогнат. Майка му казваше, че и на ония свят ще го мисли. А на този, нямаше начин да не го пита пак има ли приятелка и кога ще се жени.
Петелът кукуригаше навън, а от съседския двор се чуваше рев на магаре.
115.
След като закусиха Николай премина към изпълнение на ритуала за варене на ракия. Свали отгоре медния казан и и пеобразната тръба, през която, когато джибрите заврат преминават алкохолните пари и достигат до серпен ...