143.
Слънцето не беше много доволно от искането на Баща си, тази сутрин, като изгрее, да проследи два обекта, но си спомняше как веднъж му беше издърпал ушите и зачервил бузите от плесници, така че, когато се издигна над хоризонта, първата му работа беше да открие целта, като насочи два лъча към дадените му координати.
И резултатът не закъсня.
Стефка още спеше, а Николай беше се събудил и се протягаше.
144.
За известно време ги загуби, но оглеждайки се внимателно ги видя да се качват в колата на Стефка и да потеглят към Бургас. Нямаше да му бъде трудно да ги наблюдава на пътя.
145.
Когато влязоха в града пак изчезнаха от погледа му и доста се изпоти, докато открие колата им да завива по улицата край Морската градина към хотел “Приморец”. Видя ги как паркират, слизат от нея и се отправят към входа.
Мисията му беше изпълнена. Баща му щеше да бъде доволен.
146.
Щастливи, радостни и усмихнати от пътуването, по време на което си казаха толкова неща и се целуваха дълго и ненаситно, когато сп ...