175.

Още същата година, обладан от зловеща прокоба, всичките му цветя при незапомнена суша изсъхнаха и цветарският му период в живота приключи, защото макар и неволно беше набрал и започнал да продава растение, което е собственост на дявола. А който се осмели да го откъсне, трябва да бъде готов за битка с него.

Ако успееше да го победи, господар на растението щеше да стане той и можеше да използва вълшебните му свойства. А те бяха много.

Но ако загубеше, щеше да се превърне в негов роб.

Чувстваше, че няма сили да се пребори.

Времето му още не беше дошло.

Щеше да дойде след години, когато реши да напише роман за “комарджията” под псевдоним Лудо Биле.

И тогава дяволът щеше да бъде победен.

И растението – подчинено, да му служи, като помогне книгата му, като него, което имаше много имена – Лудо биле, Беладона, Богиня на смъртта и Любовна ябълка да бъде колкото хубава, толкова и опасна, защото едно от значенията на растението беше хубава жена и дори древните римлянки са го използвали за разкрасяване и с капки от плодовете му са разширявали зениците си, с което са си предавали неустоим чар. Но тези капки са били и отровни. Така че то е и олицетворение на жената, която може да ви примами, а после да ви убие.

Такава щеше да бъде и книгата му.

176.

Грак, но не от стаята на Едгар По с “Никога вече”, а от машината с “Идвам”, го върна в залата. Светлинната точка беше попаднала върху един гарван, намиращ се до Голямата мида.

Колко малко още й трябваше!

Но така е. Понякога цял живот не стига да изминем това разстояние.

Смяната беше пристигнала и бяха започнали да засичат машините. Бяха до техните. След малко щяха да разберат на колко процента са се “нагълтали”. Първите две бяха на 40 и 50 процента, а третата (О, щастие!) на 69. Всеки момент трябваше да даде. Оставиха първите две за утре, докато напълнят още малко търбусите и окупираха третата. Преминаха от автоматичен на ръчен режим, за да могат да сменят нивото. Колкото е по-високо, толкова щеше да бъде по-голяма печалбата от Голямата Мида, когато се паднеше и която печалба, ако още не бяха разбрали за пробива в системата на машината, щяха да дублират успешно седем пъти. Решиха да преминат на най-високото, стотното, като имаха предвид, че всеки момент светлинната точка трябваше да кацне на Голямата Мида. На всяко завъртане машината щеше да взема по сто лева, но ако се паднеше Мидата печалбата щеше да бъде 1000. А след като ги дублират щяха да станат 128 хиляди, което не беше за изпускане.

Но за да могат да играят на високо ниво трябваше да сложат още пари. И махнаха на едно от момичетата да дойде да им навие.

Светлинната точка продължаваше да обикаля около ковчежето с жълтици.